Произведения : Био-арт и Инсталации

Амазонска броня

2014

Подпомогната от София куиър форум

Инсталация: фото печарт на възглавници, инк-джет отпечатък върху канаваца, драперия и диван

 

„Амазонска броня“ е серия от проекти разглеждащи възможността за харесване на тела с различна анатомия. Чрез хумористични автобиографични пърформанси, фотографии, рисунки и обекти аз представям новото си тяло, което няма гърди, изпълняващо сценарии, в които красотата на женското тяло е възможна дори и без този безспорно приет и възхваляван атрибут на женствеността.

В процеса на създаването на тези произведения, аз включих свои приятели, както и зрителите на пърформансите. Двойната мастектомия беше необходима медицинска интервенция, за предотвратяване на рака, който беше открит в моето тяло. За разлика от други жени, които предпочитат да заменят гърдите си със силиконови или се опитват да скрият това изменение на тялото си, аз реших да не ги възстановявам. Направих решението си видим политически апел за приемане на това тяло не само като възможно, но и като красиво.

В САЩ дискусията за баланса между естетиката и съображенията за здравето на пациентките се води не само в медицинските кръгове, но и на федерално ниво, което е довело до държавно спонсориране на пластичната хирургия за възстановяване на бюста. В крайна сметка естетическите съображения са надделели над медицинските.  Няма нищо лошо в това много жени да възстановят подобие на гърдите си на ниска цена. Но по-интересното е, кои са факторите, дали възможност това да се случи. Вероятно на първо място е силното лоби на пластичните хирурзи, които така имат повече гарантирана работа. Но убедителността на това лоби очевидно е базирана и на стандартите за красота възприети от обществото като цяло. Затова моята работа е насочена към разнообразяване на това обществено мнение, към разнообразяване на възможните естетики на тялото.

Втората моя цел е, да отправя предизвикателство към унифицираното разбиране за това какво трябва да е поведението на жените с такава операция. Тези жени съвсем не са малко и се радват на дълъг живот. Но тяхната невидимост се дължи най-вече на стигматизацията на тяхното „куиър“ тяло, „загубило“ женственността и сексуалността си. Много малко от тези жени показват телата си или говорят за преживяванията си. Или ако това се случи, медийното представяне на такова тяло отдава предпочитание на прекрасното силиконово възстановяване на предишната женственост (Андежлина Джоли). За съжаление възстановяването на такава – подчертавам – предишна женственост е  болезнено, психологически тежко и не винаги красиво. Но обществото, както и повечето жени с мастектомия изискват подобно на медийното представяне като това на Джоли, за да може всички да се успокоят, че всичко „може да е както преди,“ хората около тези жени да ги възприемат като „предишните“, и най-важното като „нормални“.  Този тежък психологически натиск е отхвърлен от част от жените с мастектомия чрез саморазголване, показвне на белезите и на „новото“ им тяло и най-важното чрез смях. Това е и целта на моята артистична работа – присъединявайки се към тези жени  с велико чувство за хумор да „разголя“ проблема, да покажа тялото си като смеещо се, като красиво и секси.

Базирайки се на древния мит за амазонките, които отязвали гърдите си за да не им пречат при стрелбата с лък, аз искам да създам все още липсващо обществено пространство, в което хората да бъдат представени пред възможни други сценарии, различни от страхуването и криенето на „новото“ тяло без гърди. Затова каня зрителите да използват интимното диванче, показано в експозицията, покрито с възглавници на които са напечатани картинки от различните мои разработки  по темата. Там те се срещат с публичната манифестация на този „личен“, но всъщност обществен проблем, която манифестация създава политически заредено пространство за преживяване на различното тяло, ако не и за активна дискусия около него и неговото приемане като легитимно в „храмът на общоприетата красота“ (последният израз е ироничен).

Текст: Боряна Росса