DETOUR: Women in Bulgarian Cinema

2021
Видео инсталация, състояща се от десет видеоклипа. 360 мин.

Галерия Кредо Бонум, София, България. По поръчка на Български фонд за жените. Куратор: Стефка Цанева. 11 март-30 май.

Първият етап от този проект беше показан през 2020 г. на колективната изложба „Всичко е наред“, изложба, посветена на проблемите на жените в България.

Пълната видеоинсталация ще бъде представена като самостоятелно шоу в Гьоте институт, София, юли 2021 г.

Куратор: Стефка Цанева.

Идея, режисура и рисунки: Боряна Роса

Камера: Калин Серапионов, Боряна Роса

Монтаж: Боряна Роса, Олег Мавромати

Какво мислят българските жени за своите кинематографични въплъщения? Дванадесет жени от различни поколения анализират единадесет български филма, заснети между 1960 и 2019 г.

Първата част от това художествено изследване е показана в изложбата, заедно с интервюта с български режисьори и критици като Илка Зафирова, Доротея Тончева, Иван Андонов, Георги Мишев, Геновева Димитрова, Ирина Акташева и Христо Писков, които говорят за пола в собствените си произведения.

Тази видео инсталация включва анализ на женските образи в десет български филма, създадени между 1945 и 2019, заснет на видео и показан паралелно с кадри от филмите. Този анализ е направен от съвременни жени, представителки на различни социални и професионални групи и възрасти –   художнички, представителки на хуманитарните или техническите науки и майки.

Целта на проекта е да проследи историята на развитието на тези женски кино-образи и обществените проблеми, които те отразяват или критикуват, както и ролевите модели, които те пропагандират, видени през погледа на наши съвременнички. Този исторически, социален и визуален анализ на образите, има за цел също да създаде приемственост между поколения от жени, които са се борили с конкретни политически и социални проблеми, както и за изграждане на нови политически и социо-културни идентичности. Проектът също има за цел да постави въпросите за регреса в някои области на женската еманципираност в България. Този регрес, все по-силно започва да се усеща след средата на 90те години. Анализите разкриват все по-агресивното и реакционно създаване на „нови“ образи на жената и майката, които обслужват консервативни идеологии и стават все по-популярни днес, намирайки политическо представителство чрез националистки и консервативни партии участващи в днешното управление на страната.

Не на последно място, проектът повтаря тезата (която смятам, че трябва да бъде повтаряна навсякъде, където е възможно и колкото може по-често), че правата на жените не са даденост, а са извоювани от други жени и мъже, които са работили в солидарност. Същите тези права, могат да бъдат лесно загубени поради факта, че привидно „извоюваното“ равенство по време на социализма е всъщност непълно, и съвсем не се е разпростряло в частната сфера, в политиката и в много други обществени сфери. Проектът има за цел също да покаже, че идеите за подчиненото положение на жените са интернализирани както от мъже, така и от жени. Филмовите образи са много популярни и формиращи за съзнанието на българската публика, затова техният анализ всъщност е по-широк антропологичен и социологически анализ.