Манифестации на личното: София куиър форум 2014

Галерия Васка Емануилова, София

29 май- 5 юни

София куиър форум официален сайт

Манифестации на личното (кураторска идея)

Концепцията „Манифестации на личното” за тазгодишното издание на София Куиър Форум дойде до голяма степен от панелната дискусия “Политика-Арт-Джендър”, инициирана по повод първото издание на форума през 2012 г. и публикувана в онлайн списанието “Блистер”. Един от спорните моменти в дискусията беше, че секусалността и половата идентичност са нещо лично и като такава са и аполитични – като вкуса за дрехи, храна или музика. В заключение един от участниците в дискусията стигна до питането: Защо да политизираме аполитичното?..

Да, въпросите на пола, половата идентичност и сексуалността могат да бъдат възприети като лични (и аполитични?), но само в една идеална среда, лишена от конфликти. Факт е обаче, че не живеем в такава. Тук и сега (в България, Европа, света, макар и в различна степен) има установени и понякога изглеждащи непоклатими позиции, както повелява хетеронормата. Отклонявайки се или не приемайки я, индивидът навлиза в пряк конфликт с морални и институционални предписания, чието прекрачване е неизменно „политично”. Когато говорим за куиър, сюблимният момент на манифестацията на личното (т.е. превръщането му е публично) е наситен с конфликти и противоречия и именно тази пълнота на смисли, значения и интерпретации е обединяващият мотив в тазгодишния форум.

„Манифестации на личното” е един вид провокация – оголване и разкриване, създаване на множество споделени лични пространства. Противоречиви и разнопосочни „интимни“ себе/изразявания на единадесет автори, някои от които вглъбено изследват собствената си същност, други се занимават с феминизъм, религия и фетишизъм, трети пък изхождат от личната си история в търсене на базисния въпрос за предопределеността. Не е случайно, че в изложбите в рамките на форума преобладават авто/портретите, които преди всичко представляват само/съзерцание и само/анализиране.

Изложбата в галерия Васка Емануилова включва работите на Светозара Александрова, Кирил Биков, Войн де Войн, Антония Гюрковска, Иво Димчев, Станка Колева, Красен Кръстев & Паул Дунка, Лубри, Боряна Росса и Наталия Тодорова.

Така например Войн де Войн прави един своеобразен портрет на майка си в търсене на факторите, които са предопределили неговата личност и сексуалност. Стремежът му към осъзнаване на връзката с майката и нейното значение за формирането му минава през личния му архив от снимки и спомени и достига своята връхна точка в хипнотичния сеанс, чрез който той тотално излага на показ своята най-лична, дори за самия него неподозирана до момента, страна. С друг базисен проблем на сексуалната идентичност се занимава Боряна Росса – идеалите за красота, които обуславят женското тяло. „Манифестацията на личното“ на Росса е свързана с нейното „ново тяло, което няма гърди“ (както самата тя казва) – манифестация, която се превръща в политическо изказване срещу стереотипите за женското тяло, в следствие на които „различните“ тела са невидими в обществото. Концепцията за „новото“ тяло прегръща и включва „различността“ – тялото не е определено от бинарните позиции на хетеронормативността и нейните предписания, което стои в основата и на цялата изложба.

Също с понятието за красота се занимава и Светозара Александрова, която в работата си „Метафизика на красотата“ използва друг елемент, свързван с жествеността – ноктите. Чрез отдалечаването на атрибута за разкрасяване от неговия обект работата поставя под въпрос не само значението му в контекста на стереотипите за красота, но и неговото полово адресиране.
Фотографиите на Станка Колева напомнят на класически гол портрет, при който мъжкото око наблюдава съблазнителна жена. Още повече, че естетиката на Колева и класическите фотографски методи, които използва, засилват усещането за ранните фотографски портрети от 20-те. Снимките обаче са всъщност автопортрет, което превръща работата, но и акта на създаването й, в един вид освобождение от класическата визуална традиция, доминирана от мъжкия поглед и перспектива. С класически образи и преосмислянето им се занимава и Лубри със своите фотографии. Голите жени на класическата живопис са заменени от голи мъже, които носят хедонистичния дух на пълната освободеност. Свръхсексуалността на голотата е балансирана от прикрития пол. Именно липсата на пол създава и чувството за освобождение. Иво Димчев е също представен с фотографии – интимни автопортрети, възпроизвеждащи отново мотива за неспокойното търсене и предизвикателството към хетеронормативността.
Друг ключов мотив е религията и противоречивата връзка с една вяра, чиято църква отхвърля по същия принцип, по който хетеронормативността отхвърля всяко отклонение от нормата. Красен Кръстев и Паул Дунка не се отказват от религията, но като хомосексуални са отхвърлени от църквата, което ги води то това, че те сами изграждат свои модерни ритуали и отношение към свещени мотиви, места и елементи – ритуали, които са критични, жизнени и искрени. Подобно на тях и Кирил Биков не се отказва от религията – точно обратното. Неговата сексуалност го тласка към нейното изследване и анализиране. Той търси аналози между религията и фетишистките сексуални практики. Така например по време на тайната вечеря Исус умива краката на своите ученици като акт на пречистване и върховно великодушие. В същото време стъпалата са една от най-фетишизираните части на тялото, което е и централен мотив в работата на Кирил Биков.
Освен политически и емоционално заредените „разголвания“ и „манифестации“, с които авторите предлагат отговори на въпросите за сексуалността и половата идентичност, в изложбата присъства и абстракцията, чието пълно отдалечаване от буквализма подтиква към саморефлекция и вглъбен самоанализ. Работата на Наталия Тодорова предлага различни перспективи, включително и към самия наблюдател, който вглеждайки се в картината, вижда и собственото си отражение. Друг е въпросът дали куиър идентичността на художни-ка/-чката е винаги представена в работата му. Как творбата говори за своя автор-/ка? Така например абстрактната живопис на Антония Гюрковска, изпълнена със смисли, значения и интерпретации, е съпроводена от видео, поставящо акта на едно само-очертаване на преден план. Картините и видеото, абстрактното и буквалното, се допълват, за да създадат усещане за дълбока интимност. За манифестация на личното.
Стефка Цанева