DETOUR: Women in Bulgarian Film

Video installation, consisting of ten videos. 360 min.

Credo Bonum Gallery, Sofia, Bulgaria. Commissioned by Bulgarian Fund for Women. Curator: Stefka Tsaneva. March 11-May 30.

The first stage of this project was shown in 2020 at the collective exhibition “Everything is fine” an exhibition dedicated to women issues in Bulgaria.

The full video installation will be premiered as a solo show at Goethe Institut, Sofia, July 2021.

Curator: Stefka Tsaneva.

Idea, directing and drawings: Boryana Rossa

Camera: Kalin Serapionov, Boryana Rossa

Editing: Boryana Rossa, Oleg Mavromatti

 

What do Bulgarian women think about their cinematic embodiments? Twelve women from different generations analyze eleven Bulgarian films made between 1960 and 2019.

The first part of this artistic research is shown in the exhibition, along with interviews with Bulgarian filmmakers and critics such as Ilka Zafirova, Dorothea Toncheva, Ivan Andonov, Georgi Mishev, Genoveva Dimitrova, Irina Aktasheva, and Hristo Piskov, who talk about gender in their own works.

Part 1: Films

The She-Wolf, 1965; Detour 1967; The Last Word 1972; Voevoda 2018.

Interviews with: Galina Bezlova and Gloria Filipova; Teodora Dragoeva and Jeni Maneva; Maria Minkova; Zhivka Valyavicharska; Eleonora and Lea Marinova.

This research-project is tracing the development of female film characters and the societal issues that they reflect or criticize. The role models that these films represent are also in focus. The conducted interviews are a document that records huge generational and political gaps. But this document has the potential to foster continuity between these different generations as well as the formation of new identities.

Of course, the political and social problems reflected in the films have a lot in common but have different historical and political contexts. The demonstration of these differences also helps to understand the regression observed in some areas of women’s emancipation in Bulgaria, such as the ripping-off of maternity and childhood care; harder to achieve professional realization and education; the emergence of sexual exploitation replacing the sexual emancipation of the 1960s; the development of patriarchal nationalism, as deepening of the patriarchal structures that survived under socialism. The presented interviews also highlight positive developments in other areas of female identities, such as a broader conversation about sex and gender identities, observed since the 1990s, which is also experiencing regression, especially in recent years.

Part 2: Films

And We Were Young 1961; Monday Morning 1968; Everything is Love 1972; Seamstresses 2007.

Interviews with:

Irina Stoilova; Tsvetelina Hristova; Eleonora and Lea Marinova; Daniela Kostova and Svetlana Mincheva.

Part 3: Movies

Ladies Turn 1980; Lady Z 2005; Mission London 2010.

Interviews with:

Teodora Dragoeva and Jeni Maneva; Maria Minkova; Galina Belova and Gloria Filipova.

 

 

 

Тази видео инсталация включва анализ на женските образи в десет български филма, създадени между 1945 и 2019, заснет на видео и показан паралелно с кадри от филмите. Този анализ е направен от съвременни жени, представителки на различни социални и професионални групи и възрасти –   художнички, представителки на хуманитарните или техническите науки и майки.

Целта на проекта е да проследи историята на развитието на тези женски кино-образи и обществените проблеми, които те отразяват или критикуват, както и ролевите модели, които те пропагандират, видени през погледа на наши съвременнички. Този исторически, социален и визуален анализ на образите, има за цел също да създаде приемственост между поколения от жени, които са се борили с конкретни политически и социални проблеми, както и за изграждане на нови политически и социо-културни идентичности. Проектът също има за цел да постави въпросите за регреса в някои области на женската еманципираност в България. Този регрес, все по-силно започва да се усеща след средата на 90те години. Анализите разкриват все по-агресивното и реакционно създаване на „нови“ образи на жената и майката, които обслужват консервативни идеологии и стават все по-популярни днес, намирайки политическо представителство чрез националистки и консервативни партии участващи в днешното управление на страната.

Не на последно място, проектът повтаря тезата (която смятам, че трябва да бъде повтаряна навсякъде, където е възможно и колкото може по-често), че правата на жените не са даденост, а са извоювани от други жени и мъже, които са работили в солидарност. Същите тези права, могат да бъдат лесно загубени поради факта, че привидно „извоюваното“ равенство по време на социализма е всъщност непълно, и съвсем не се е разпростряло в частната сфера, в политиката и в много други обществени сфери. Проектът има за цел също да покаже, че идеите за подчиненото положение на жените са интернализирани както от мъже, така и от жени. Филмовите образи са много популярни и формиращи за съзнанието на българската публика, затова техният анализ всъщност е по-широк антропологичен и социологически анализ.

Боряна Росса